Connect with us

Made BG

Липсата на казарма уби българския мъж

Published

on

Къде е той? Кога ще се появи? Това са въпросите, които всяка средностатистическа жена си задава след всяка разочароваща връзка.

Истината е, че в днешно време “единственият” е много трудно откриваем индивид. Статистиката и моят личен опит ме карат да се опасявам, че мъжът е на изчезване. Заринати сме с подобия на момчета, по-суетни дори и от жените. Всеки втори се възползва от процедурите, предлагани в козметичните салони.

Къде се крие причината за тази масова метросексуалност? Да си припомним – метросексуалността е обществен феномен, стил на живот, който се разпространява сред младите мъже под влияние на съвременната масова култура. Терминът е въведен от британския писател и журналист Марк Симпсън като описание на мъжа, обитаващ големия град – компилация между метрополитен и хетеросексуален.

С този термин Симпсън описва момчета тип Дейвид Бекъм, консуматори на продуктите на известните козметични марки и на дизайнерски облекла.
Как стигнахме дотук? Моят отговор е – липсата на казарма изродява мъжа в някакво неясно за определение същество.

И сега аргументите. Учени са доказали, че мъжката същност има нужда от място, където да излее агресията си. Ако се замислим, нашите бащи и дядовци са истински кавалери. Всяка жена въздиша на историята на запознанството на родителите си, мечтае и чака точно този мъж – джентълмен и воин. Но него го няма. Вместо това има милиони подражатели на Кристиано Роналдо, Джъстин Бийбър и подобни същества.

Бившата приятелка на Роналдо – Нерейда Гаярдо, споделя в интервю за раздялата си с португалския футболен екзекутор, че той се възбужда само от собствения си образ. Повярвайте ми, не е единственият.

Сваляли са ме мъже от различна възрастова група и смея да твърдя, че тези под 35 са, меко казано, смешно арогантни в опита си да бъдат атрактивни за противоположния пол, до който толкова много се доближават визуално. Въпреки всичко не може да си затворим очите пред факта, че доста голям процент от съвременните момичета харесват метросексуалността. За тях колкото повече един мъж се доближава до собствения им облик, толкова е по-привлекателен. Но това е така, защото те просто нямат друга алтернатива в света на любовта. Заобиколени са от собствените си отражения, споделят едни и същи проблеми с противоположния пол. Социалните мрежи са заринати с фрази и сърцераздирателни послания от така наречените “мъже” – писания, за които преди 10 година никой себеуважаващ се мъж не би си помислил да каже, камо ли да го напише публично. Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо в това един мъж да е чувствителен и да изразява своите чувства и мисли. Но истинският мъж знае точно колко умерен да бъде в изказа си.

Всъщност, има и алтернатива – така наречените първобитни създания, за които като че ли еволюцията е спряла в каменната ера. Може да ги срещнете почти навсякъде. Гръмогласни, с просташко поведение, липса на всякакви маниери, норми, етикет и възпитание при общуването. Аз съм оптимист, но и реалистка, за да съм сигурна, че тези гранитоподобни не знаят значението на думата “кавалер”. Слушат пошла и елементарна музика, възхищават се на безмозъчни текстове. За тях жената е предмет, предназначен за първобитните им нужди.

Чудя се кое зло е по-добро – мъж примадона или примат?
Всичко това потвърждава моята теория, че липсата на казарма уби българския мъж. Какъв избор остава пред една млада жена? Да се примири със ситуацията и да се обвърже с примадона, или да се превърне в прислуга и да търпи цял живот прищевките на мъж, който няма умствения капацитет да я оцени. Или пък още по-странната перспектива да търси кавалер и мъж на възрастта на баща си? Нелеп избор.

Като абсолютна оптимистка продължавам да вярвам, че някъде по света са останали истински мъже. Но явно са крайно недостатъчни за всички.

Не твърдя, че казармата трябва да бъде върната, защото тя несъмнено има и своите негативи. Но мисля, че едно военно обучение в гимназията би ни дало надежда, че мъже ще има.

Дотогава на нас, жените, ни остава да чакаме “единствения”, който няма да отива до тоалетната, когато пристигне сметката в заведението. Онзи, който ни отваря вратата и ни подава ръка, когато слизаме от автобуса.

А докато чакаме, ще продължаваме да търпим нелепите опити за свалки от неопределения пол Роналдо-бийбаровци или от мъже без ниво, класа и обноски.

И ще продължаваме да стоим прави в градския транспорт.

Само че така и не знам дали ще го дочакам, онзи, истинският. Или ще продължа да въздишам, жадувайки мъжът до мен да е като дядо ми.

*Авторката е на 20 години, от София. Учи политически науки в УНСС. Завършила е средно специално образование в гимназия по охрана и сигурност “Св. Георги Победоносец”.

Източник: Труд

Made BG

Първата жена, облякла гвардейска униформа в България (ВИДЕО)

Published

on

By

Старши сержант Петя Диханова – първата жена, облякла гвардейска униформа в историята на България, разказа за тръпката да си част от българската армия, предаде Novini.bg.

Ст. серж. Диханова днес е част от оркестъра към военно висше училище във Велико Търново.Тя се занимава с музика от малка. След като е отива да учи висше образование в старата столица, получава покана да участва в концерти на военни. И така за първи път през далечната 1999 година сменя дългата вечерна рокля с военна униформа. Това променя изцяло живота й и от 2004 година започва работа в духовия оркестър на Сухопътни войски.

След това става част и от Гвардейския оркестър, където е първата жена, облякла гвардейска униформа.

Continue Reading

Made BG

СПОДЕЛИ ЗА ДА ГИ ПОДКРЕПИМ!!! Цяла България на крака! Лекари сътвориха истинско чудо и спасиха живота на

Published

on

By

За първи път в България лекари успешно оперираха дете с над 100 градуса изкривяване на гръбначния стълб. След тежката операция 5-годишната Стела вече е добре и е с цели 9 сантиметра по-висока, съобщи БТВ. Стела се ражда с тежко генетично заболяване – „неврофиброматоза“, което води до тумори в главния и гръбначния мозък. Родителите й забелязват признаците години по-късно – когато вече е на 3 годинки.

И родителите й тръгват по лекари. Започват изследвания и дори консултации с германски лекар. А с времето изкривяването на гръбнака се увеличава. Процедурите нямат ефект до момента, в който семейството не среща д-р Васил Яблански.

Той е първият, който установява и казва на родителите, че детето има сколиоза. Доцент Яблански е оперирал вече над 100 деца с тежки изкривиявания на гръбначния стълб. При всички тях обаче са нужни повторни операции заради растежа на тялото. С времето поставените в гръбнака импланти трябва да се коригират оперативно.

Ако бяхме използвали такава технология и при Стела, на нея й предстояха още 8 до 10 операции, за които тя да минава 1 или 2 пъти годишно, казва д-р Яблански. Ето защо операцията на Стела е уникална и първа по рода си в България. Лекарите й спестяват допълнителните интервенции с помощта на нов вид импланти, които могат да се коригират неоперативно.

Благодаря Ви за златните ръце, казва Стела на д-р Яблански. По света иновативните импланти се прилагат на деца от 2014 г. Стела е първото българско дете с тях. Фондът за лечение на деца поема разходите за скъпите импланти. На Стела й предстои още една операция, но чак когато стане тийнейджърка. А дотогава ще се радва на детството си.

Continue Reading

Made BG

Тази снимка трогна цяла България! Вижте какво се крие зад нея!

Published

on

By

Ако съвсем сте изгубили вярата в доброто, то тази история със сигурност ще я върне. Снимката е публикувана преди часове във фейсбук от потребител с име Elica Kadreva и до този момент е събрала хиляди харесвания, споделяния и коментари, съобщава петел! Вижте защо:

 

„Ще ви разкажа, какво видях току що от прозореца ми.

Един дядо и две баби минаваха по тротоара и мъкнеха с тях количка с доста голяма чанта. Не знам дали са неразумни или не са имали избор, за да излязат в тоя кучешки студ, но както и да е. В един момент дядото падна, бабите се опитаха да му помагнат, за да го вдигнат, но без успех. Може би му прилоша, не знам. Тъкмо се чудех какво да предприемем, обаче не се наложи. В този момент мина пожарна кола и едната баба и помаха. В първия момент си помислих, че просто ще отминат, но грешах.

Спряха колата и веднага изкочиха 5, 6 момчета. Отидоха при дядото и бабите попитаха ги нещо, веднага върнаха колата назад и ги качиха в пожарната на ръце, като ги пренесоха като малки деца. След това останаха навън в този вятър и студ близо 1ч., защото в колата нямаше място за всички, докато най- накрая дойде линейката. Пренесоха отново дядото на ръце до носилката и помогнаха и на бабите да се качат. Не си тръгнаха докато линейката не потегли.

Тази случка много ме развълнува и дори се разплаках, защото в последно време някак си свикнахме да устояваме на лошото и дори да не ни прави впечатление, но честно казано на доброто не издържах.На тези момчета искам да кажа само благодаря , че ми показахте, че все още има добри хора“.

Continue Reading

Тема на седмицата